След като се захванахме преди години да създадем обществено достъпна база данни на българските водопади, се сблъскахме с редица проблеми относно имената им. С развитието на социалните мрежи в публичното пространство се появиха много досега непознати водопади, но имената на част от тях са изключително противоречиви и дори неточни.
Освен това, при нашата хоби практика да обикаляме непроучени речни долини, се стигна до установяване на много нови обекти и до значително нарастване на базата данни. Трябваше ни ясна работна методика, но в същото време основана на прости географски правила.
Затова на тази страница описваме системата за наименования, която сме разработили.
• Публично известни водопади:
- дългогодишно известни като при тях обикновено няма противоречия, с изключение на случаи като Калоферско и Райско пръскало, Дяволско пръскало (поетично име).
- новопоявили се по карти, медии, социални мрежи и групи през последните пет години, при които се забелязват значителни противоречия:
• Правилото на първия - водопадът може да носи името, дадено от човека, който го е популяризирал. Сериозен проблем възниква при избора на произволни поетични имена, които не изпълняват основната функция на географско наименование – еднозначна идентификация на обекта – „Водопад на крясъците", „Водопад на влюбените“, „Водопад „Целувката“ и други подобни, както и така „любимите ни“ - „Водопад на Сътворението“, „Дяволска черква“ и т.н.
• Правилото на близко населено място - водопадът може да носи името на прилежащо населено място. Противоречие възниква, когато обектът се намира на границата между две землища – Коневски водопад (с. Конево и с. Бял Кладенец), или дори между три землища и напълно различно име на реката (Дормушева) – Ситовски водопад (с. Ситово, с. Лилково и с. Бойково) както и в случаите със сгрешено землище – Летовнишки водопад (с. Свобода).
• Многократното ползване на някакво общоприето име – от типа Скока, Казана, Метлата, Пръскалото, Падалото и т.н. като такива случай има по няколко в цялата страна.
Организация на имената при новоустановените водопади.
• Публично НЕизвестни водопади
Най-добрият пример е приложената визуализация на водосбора на река Чалдере в Източни Родопи, община Кирково. По всички къси безименни (десни, северни) дерета подозирахме наличие на множество водопади.
След обхождане и въвеждане на данните вече се виждат маркерите на водопадите.
В тази ситуация, ако започнем да обясняваме на някого да тръгне по „Безименен (четвърти) десен приток на Чалдере“ и да достигне до „Безименен(трети) водопад“, който е изключително красив и си заслужава посещението, вероятно няма да разбере нищо, дори и да му дадем точни координати. Хората се ориентират предимно по имена, затова как би им се сторило името на водопада от снимката?
Безименен водопад на безименен приток на Чалдере.
Така се стигна до идеята да разработим система за наименования за новоустановените водопади. Ще я считаме за работна, подпомагаща организацията на базата ни данни. За нея използваме планинарската карта на BGmountains и старите топографски карти, където са отбелязани повече топоними. Системата е подчинена на следните приоритети:
• Местно име – новоустановените водопади са неизвестни за широката общественост, но обикновено са познати и са наименовани от местните жители. Ако узнаем такова име, то се приема с абсолютен приоритет пред всички останали възможности, без да се изисква спазване на задължителна топонимия с имена на български език. Уважаваме и се съобразяваме с етническото многообразие на българските граждани! Има много примери от Източните Родопи – например, местното име на „Водопад на Сътворението“ е „Кара ин“, което получава абсолютен приоритет при наименоването. Ако не можем да открием информация от местни жители, преминаваме към следващия приоритет.
• Име на реката - в повечето случаи тази система работи, но проблем възниква, когато се окаже, че по реката има много други водопади. Тогава се налага те да се наименоват отдолу нагоре с начален индекс 1 и нататък. Добър пример е случаят с река Светишка вада, попадаща във водосбора на река Тъжа:
Най-горният водопад се нарича Водопад Светишка вада 23, а наименованията по индекс се определят по следния начин:
Десетият поред водопад отдолу нагоре е наименован Долен Светишки водопад като той си запазва поредния номер 10, но цифрата не се изписва. Преди него е Водопад Светишка вада 9, а след него по-същата логика би трябвало да е Водопад Светишка вада 11. В случая обаче номер 11 е висок и красив водопад, на който е дадено името Светишки водопад. При номер 12 няма нищо впечатляващо и, спазвайки правилото, се получава отново индексирано наименование - Водопад Светишка вада 12. Тази система се прилага за цялата поредица от водопади и каскади.
- Въпреки субективния фактор сме въвели системата с Долен + водопад (Името), водопад (Името) и Горен + водопад (Името) за трите най-впечатляващи водопада в поречието. Понякога в поречието има налични повече от три красиви и високи водопада. В такива случаи им даваме други имена, свързани с близка местност, връх или, в краен случай, измислено подходящо наименование.
- Понякога водопадите се намират на къси безименни притоци, което създава номенклатурен хаос. За да го избегнем, ползваме отново името на реката, към която принадлежат, но ги номерираме с най-високите индекси.
Вече в описанието на водопада се пояснява къде точно се намира - на ляв или десен приток, в коя местност, рид и т.н.
Забележка* - ляв и десен приток се определят по посоката на течението (надолу).
• Име на близки местност, връх, рид, дял или населено място – тези възможности за наименоване приемаме за следващ приоритет. Придържаме се към името на най-близкия до водопада географски обект. По-горе вече беше показан примерът с „Водопад Карабаир“, наименован по името на прилежащия рид.
• Измислено име – това е последната възможност, към която прибягваме само в краен случай.
• Противоречия: обобщавайки проблематиката, при горните подходи възникват ситуации, в които няма лесно решение относно имената:
- В публичното пространство често се налага едно измислено(поетично) име, което става популярно, но впоследствие се оказва, че съществува местно име. Именно затова е замислена система на номенклатура в която второто име се поставя в скоби. Например, споменатият по-горе „Водопад на Сътворението“ се изписва правилно като „Водопад Кара ин (Водопад на Сътворението)“.
- При често използвани общоприети имена за водопади от типа „Скока“, „Скокът“, „Метлата“, „Казан(а/ите)“, „Пръскалото“, „Падалото“ и др., правилното изписване е например: „Скока (Реселец)“, „Скока (Солник)“, „Скока (Кюйдере)“. Освен това, след известни наблюдения на тенденциите, решихме да се придържаме към следното правило: „Пръскалата“ са в Стара планина, а „Падалата“ – в Родопите.
- Случаите на турски и български топоними – например водопадите „Казан гьол (Метлата)“, „Герме бунар (Дупката)“, „Дипсиз (Груевски)“, „Демир тарла (Летовнишки)“. По време на тяхното популяризиране и класифициране в публичното пространство са използвани различни имена, затова сега ги изписваме, използвайки системата със скоби.
• Заключение: Промени и редакции винаги ще се налагат, но важното е да ги правим спокойно и с уважение един към друг, без да се караме. Важно е да обсъждаме и избираме варианти, които са точни, географски издържани и удобни за ползване.
