Определянето на точната височина на водопад е относително субективен параметър и зависи от няколко фактора. Основният проблем е липсата на стандартизирано определение за водопад, което да зададе точни базисни мерителни точки – горна и долна. Освен това, не е ясно каква методика и какви измервателни уреди трябва да се използват за установяване на височината. Това са въпроси, на които няма лесен или универсален отговор.
За целите на нашата база данни използваме три основни методики за измерване на височината:
- „Метод на бързата преценка“. Това е най-често използваният от нас метод при проучване на непознати речни корита и новооткрити водопади. Височината, измерена по този метод, се посочва в описанието на водопада, но трябва да се третира с най-ниска степен на точност.
Този метод представлява определяне на приблизителната височина на водопада, след като наблюдаваме целия му обем и изберем ориентир, който да проектираме няколко пъти по височина. Обикновено това се прави, като се застане в подножието и се използва човешки ръст (около 2 м.) като мерна единица спрямо видимата височина на водопада.
Например, аз съм с ръст 188 см. Когато съм в подножието на водопада и застана с лице към него, мога да „насложа“ човешкия ръст около пет пъти и малко отгоре. Това води до бързата преценка, че водопадът е с височина около 10-12 метра. При измерване с лазерен далекомер, височината се оказа 10.6 м., което потвърждава достоверността на метода.
Забележка: При определяне на височина по снимка, направена от подножието, трябва да се има предвид, че горната част на водопада е реално по-отдалечена, отколкото изглежда на изображението.
В повечето случаи този метод е сравнително достоверен, но не е приложим при много високи водопади, каскади или при падове с наклон между 30° и 75°. Все пак, тъй като голяма част от българските водопади са ниски, опитното око може бързо и приблизително да определи тяхната височина.
- "Метод на публично известна височина". Този метод използва височината на водопада, която е широко разпространена и цитирана в множество статии, публикации в социалните мрежи и медии. Тази височина се посочва в детайлите на водопада.
Този метод също не притежава абсолютна точност, поради липсата на установени стандарти за измерване в миналото. Въпреки че липсват конкретни данни за начина на неговото провеждане, посочената височина се приема за достоверна при редица български водопади. Предполага се, че най-известните от тях са били измервани чрез спускане на въже от алпинисти. Този подход осигурява сравнителна точност при отвесните геоморфоложки образувания, но е неприложим за водопади с наклон. Независимо от това, за двата най-високи български водопада — съответно с постоянен и непостоянен воден отток — се считат отвесните „Райско пръскало“ и „Врачанска Скакля“.
- „Метод на измерване с лазерен далекомер“ - Виж статия!
Тази височина е измерена с високоточен уред, но процесът не е извършен по абсолютно професионален начин. Няма да навлизаме в подробности как би изглеждало едно професионално измерване на височина. Единствено ще отбележим, че не се използват професионален (скъп) уред и статив, но се спазват основните правила при определяне на горна и долна точка на водопада. Тази височина също се посочва в самостоятлно поле при детайлите на водопада и може да се счита за най-точна сред всички методи. Някои от членовете на нашата общност започнаха да измерват българските водопади, като с получените показатели актуализираме базата ни данни.
• Противоречия и спорни аспекти
От средата на 2023 г. в медийното пространство и социалните мрежи се наблюдава инициатива за измерване на водопадите в страната и за създаване на „Регистър на водопадите в България“ (РВБ). В сътрудничество с преподаватели от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) бяха предприети опити за стандартизация и провеждане на измервания. Като практици и експерти в тази област, ние приемаме публикуваните от тях данни, но изразяваме особено мнение по отношение на няколко ключови и дискусионни момента:
1. Липса на международен стандарт и широка съгласуваност: Необходимо е да се вземе предвид, че на глобално ниво все още липсват общоприети критерии за дефиниране на водопад поради множество спорни детайли. Поради това инициативата на РВБ следва да се разглежда по-скоро като локална стандартизация (по аналог на Българския държавен стандарт — БДС). Настоящите правила обаче бяха определени в изключително тесен кръг. Инициаторите не проведоха обществен дебат или съгласуване с други експерти по темата, които от години имат утвърдено присъствие в публичното пространство.
2. Разширяване на обхвата и прекрояване на публичните нагласи: Въведената дефиниция, изготвена с участието на геоморфолог, разширява диапазона за измерване на височината на водопадите. Това променя коренно масовата представа на обществото, според която за водопад се считаше предимно отвесният пад на водата. Новите критерии класифицират като водопади и стъпаловидните, и каскадните образувания. Това води до съществена ревизия на съществуващата информация за българските водопади — тенденция, която се разгърна ясно в периода 2024–2026 г. чрез засилен медиен интерес към новоизмерени „най-високи“ обекти.
- Примерът с водопад „Видимско пръскало“: Добре известните водопади „Райско пръскало“ и „Врачанска Скакля“ изгубиха челното си място в класациите за сметка на „Дяволско пръскало“ и „Видимско пръскало“. Случаят с последния е показателен. В масовото съзнание „Видимско пръскало“ бе утвърден като втория по височина постоянен водопад в България със своите 80 метра. Тази представа бе коректна, тъй като отразяваше единствено отвесния пад. Обектът се намира в резервата „Северен Джендем“, където достъпът е ограничен и липсва туристическа пътека до подножието му. Поради тази причина масовият турист не е имал възможност да установи, че той е с каскаден характер. В долната си част водопадът има два участъка, в които водата се "пързаля" по скалния масив, а в горната — допълнителен по-малък скок. Чрез новата методика, отчитаща разстоянието между най-горната и най-долната точка на цялата система, изчислената обща височина достигна 159 метра.
3. Липса на детайлна методология и технологични ограничения: Към средата на 2026 г. все още липсва нагледно и подробно представяне на приложената методика за измерване на всеки отделен обект. Провеждането на прецизни теренни проучвания (с участието на специалисти от УАСГ) за 100-те най-популярни български водопада представлява сериозно организационно и времево предизвикателство. За постигането на пълна научно-достоверна точност при по-специфичните казуси е задължително и присъствието на геоморфолог. Прогнозираме, че в над 95% от случаите измерванията ще се основават на ситуационни решения от теренни екипи сертифицирани по "критериите на РВБ", използващи стандартни лазерни далекомери. Следователно се създават предпоставки за вариативност в тълкуванията и за субективно адаптиране на параметрите при извършване на измерванията.
• Заключение
Въз основа на гореизложеното взехме решение да не интегрираме новите стойности в нашата база данни. Допълнителен мотив за това е фактът, че от РВБ заявяват авторски права върху самите числови стойности на измерванията. Подобна претенция е неоснователна и е аналогична на опит за придобиване на авторско право върху официалната височина на връх Мусала (2925.4 м).
От практическа гледна точка широката общественост не се интересува от строго академични или десетични показатели, а от достъпна и приложна информация. За стандартния турист разлика от метър или два е без значение. Много по-висока информационна стойност притежава комплексната характеристика на обекта — съчетанието между отвесна форма, пълноводие, целогодишен отток и лесна достъпност, предвиждащи реален интерес, представени без излишно фокусиране върху стойностите след десетичната запетая.
