След като се захванахме преди години да създадем обществено достъпна база данни на българските водопади, се сблъскахме с редица проблеми относно имената им. С развитието на социалните мрежи в публичното пространство се появиха много досега непознати водопади, но имената на част от тях са изключително противоречиви и дори неточни.
Освен това, при нашата хоби практика да обикаляме непроучени речни долини, се стигна до установяване на много нови обекти и до значително нарастване на базата данни. Трябваше ни ясна работна методика, но в същото време основана на прости географски правила.
Затова на тази страница описваме системата за наименования, която сме разработили.
• Публично известни водопади:
- дългогодишно известни като при тях обикновено няма противоречия, с изключение на случаи като Калоферско и Райско пръскало, Дяволско пръскало (поетично име).
- новопоявили се по карти, медии, социални мрежи и групи през последните пет години, при които се забелязват значителни противоречия:
• Правилото на първия - водопадът може да носи името, дадено от човека, който го е популяризирал. Сериозен проблем възниква при избора на произволни поетични имена, които не изпълняват основната функция на географско наименование – еднозначна идентификация на обекта – „Водопад на крясъците", „Водопад на влюбените“, „Водопад „Целувката“ и други подобни, както и така „любимите ни“ - „Водопад на Сътворението“, „Дяволска черква“ и т.н.
• Правилото на близко населено място - водопадът може да носи името на прилежащо населено място. Противоречие възниква, когато обектът се намира на границата между две землища – Коневски водопад (с. Конево и с. Бял Кладенец). Друг пример е Ситовски водопад ( граничен на землищата на селата Ситово и Лилково), но с напълно различно име на реката - Дормушева, както и в случаите със сгрешено землище – Летовнишки водопад, но реално се намира в землището на с. Свобода.
• Многократното ползване на някакво общоприето име – от типа Скока, Казана, Метлата, Пръскалото, Падалото и т.н. като такива случай има по няколко в цялата страна.
Организация на имената при новоустановените водопади.
• Публично НЕизвестни водопади
Най-добрият пример е приложената визуализация на водосбора на река Чалдере в Източни Родопи, община Кирково. По всички къси безименни (десни, северни) дерета подозирахме наличие на множество водопади.
След обхождане и въвеждане на данните вече се виждат маркерите на водопадите.
В тази ситуация, ако започнем да обясняваме на някого да тръгне по „Безименен (четвърти) десен приток на Чалдере“ и да достигне до „Безименен (трети) водопад“, който е изключително красив и си заслужава посещението, вероятно няма да разбере нищо, дори и да му дадем точни координати. Хората се ориентират предимно по имена, затова как би им се сторило името на водопада от снимката?
Безименен водопад на безименен приток на Чалдере.
В този случай едно работно име като водопад Карабаир (име взето от прилежащия рид) е много по-подходящо.
Така се стигна до идеята да разработим система за наименования за новоустановените водопади. Ще я считаме за работна, подпомагаща организацията на базата ни данни. За нея използваме планинарската карта на BGmountains, старите топографски карти ЕТК-1-5000 и руската BGtopoVJ-50K, където са отбелязани повече топоними. При липса на каквато и да е информация се проследява и в картата на официалния сайт на Агенция по геодезия, картография и кадастър на Република България.
Системата ни е подчинена на следните приоритети:
• Местно име – новоустановените водопади са неизвестни за широката общественост, но обикновено са познати и са наименовани от местните жители. Ако узнаем такова име, то се приема с абсолютен приоритет пред всички останали възможности, без да се изисква спазване на задължителна топонимия с имена на български език. Уважаваме и се съобразяваме с етническото многообразие на българските граждани! Има много примери от Източните Родопи – например, местното име на „Водопад на Сътворението“ е „Кара ин“, което получава абсолютен приоритет при наименоването. Ако не можем да открием информация от местни жители, преминаваме към следващия приоритет.
• Име на реката - в повечето случаи тази система работи, но проблем възниква, когато се окаже, че по реката има много други водопади. Тогава се налага те да се наименоват отдолу нагоре с начален индекс 1 и нататък. Добър пример е случаят с река Светишка вада, попадаща във водосбора на река Тъжа:
Най-горният водопад се нарича Водопад Светишка вада 23, а наименованията по индекс се определят по следния начин:
Десетият поред водопад отдолу нагоре е наименован Долен Светишки водопад като той си запазва поредния номер 10, но цифрата не се изписва. Преди него е Водопад Светишка вада 9, а след него по-същата логика би трябвало да е Водопад Светишка вада 11. В случая обаче номер 11 е висок и красив водопад, на който е дадено името Светишки водопад. При номер 12 няма нищо впечатляващо и, спазвайки правилото, се получава отново индексирано наименование - Водопад Светишка вада 12. Тази система се прилага за цялата поредица от водопади и каскади.
- Въпреки субективния фактор сме въвели системата с Долен + водопад (Името), водопад (Името) и Горен + водопад (Името) за трите най-впечатляващи водопада в поречието. Понякога в поречието има налични повече от три красиви и високи водопада. В такива случаи им даваме други имена, свързани с близка местност, връх или, в краен случай, измислено подходящо наименование.
- Понякога водопадите се намират на къси безименни притоци, което създава още по-голям номенклатурен хаос. За да го избегнем, ползваме отново гореспоменатите карти, за да намерим име на местността, където се намира водопада. Ако и това не е помогнало се използва името на реката, към която принадлежат, но ги номерираме с най-високите индекси, а в описанието на водопада се дават допълнителни подробности за местоположението - на ляв или десен приток, в коя местност, рид и т.н.
Забележка* - ляв и десен приток се определят по посоката на течението (надолу).
• Име на близки местност, връх, рид, дял или населено място – тези възможности за наименоване приемаме за следващ приоритет. Придържаме се към името на най-близкия до водопада географски обект. По-горе вече беше показан примерът с „Водопад Карабаир“, наименован по името на прилежащия рид.
• Измислено име – това е последната възможност, към която прибягваме само в краен случай.
• Противоречия: обобщавайки проблематиката, при горните подходи възникват ситуации, в които няма лесно решение относно имената:
- В публичното пространство често се налага едно измислено (поетично) име, което става популярно, но впоследствие се оказва, че съществува местно име. Именно затова е замислена система на номенклатура в която второто име се поставя в скоби. Например, споменатият по-горе „Водопад на Сътворението“ се изписва правилно като „Водопад Кара ин (Водопад на Сътворението)“.
- При често използвани общоприети имена за водопади от типа „Скока“, „Скокът“, „Метлата“, „Казан(а/ите)“, „Пръскалото“, „Падалото“ и др., правилното изписване е например: „Скока (Реселец)“, „Скока (Солник)“, „Скока (Кюйдере)“. Освен това, след известни наблюдения на тенденциите, решихме да се придържаме към следното правило: „Пръскалата“ са в Стара планина, а „Падалата“ – в Родопите.
- Случаите на турски и български топоними – например водопадите „Казан гьол (Метлата)“, „Герме бунар (Дупката)“, „Дипсиз (Груевски)“, „Демир тарла (Летовнишки)“. По време на тяхното популяризиране и класифициране в публичното пространство са използвани различни имена, затова сега ги изписваме, използвайки системата със скоби.
• Заключение: Промени и редакции винаги ще се налагат, но важното е да ги правим спокойно и с уважение един към друг, без да се караме. Важно е да обсъждаме и избираме варианти, които са точни, географски издържани и удобни за ползване.
